СМЕЛИЯН, АМИДОФЕН И ОЩЕ ДВАМА-ТРИМА

Description

ИТ специалистът дядо Гинчо

Дядо Гинчо закуси със 100 мл ракия и едно късо кафе за мезе, облече си хавайската риза, яхна тротинетката си и тръгна за работа. Беше на осемдесет и две години и работеше като ИТ специалист в село Къртожабене, Плевенско. Такива бяха времената, аха да се пенсионира и хоп, вдигнат годините за стаж, аха да се пенсионира и хоп, вдигнат годините за възраст. Сега му искаха седемдесет години трудов стаж, добре че му оставаха само още десет и е готов. До седемдесет и някоята си година бай Гинчо работеше като мениджър на мотокар в едно предприятие за производство на шперплат, но поради липса на кадри в ИТ сектора един джоб хънтър започна да го преследва, да го води по скъпи ресторанти, да му описва светло и безметежно бъдеще. Показа му един изцяло нов свят, свят, покрит с красив брокат, а и много поразличен от досегашния живот на Гинчо. Докато накрая не го рекрутна с думите: „Не се притеснявай, няма нищо сложно в тая работа, сега изкуственият интелект прави всичко, ти ще си само за присъствие. Толкова години си мениджър на мотокар, та сега ИТ ли няма да си, ама ха!“ Дядо Гинчо не знаеше с какво се захваща, а и не го интересуваше, единственото, което попита, беше: 8 – Абе да те питам така, там, където ще работя, има ли женички? – Основно са женички – усмихна се този хитър рекрутмън. Разбира се, имаше и ускорен 4-часов онлайн курс, в който новият ИТ специалист придоби основни умения, разбра как да пуска и гаси компютъра и как да отвори електронната си поща. Но най-ценното беше да се научи да рестартира компютъра и да запомни, че който и за каквото и да го пита, първото, което трябва да направи, е да му каже: „Рестартирай си компютъра“. Ако онзи каже, че вече го е рестартирал, да му отговори „Рестартирай го пак“. Откакто получи новата си работа, Гинчо стана много суетен. Боядиса си косата в патешко жълто, понеже му беше останал бегъл спомен, че на младини е бил с руса коса и всички мацки са припадали по него. Пусна си и брада катинарче, която също реши да оцвети, но патешкото жълтото му идваше в повече, та я боядиса черна, както си му е редът. За нея също имаше някакви спомени, че по някое време също е била на мода. Започна да носи впити дънки с тиранти. Носеше цветни ризи – розови, лилави, на цветчета, каквито носят младите. Купи си най-новия смартфон на изплащане, не му разбираше нищо, но не му и трябваше, беше само за гъзария. 9 Гинчо влезе в офиса, където колегите му пиеха кафе и чай около масата със сладки и се смееха с глас на някакви си техни ИТ майтапи, но това не влизаше в интересите на Гинчо. Майтапите са за децата, той е по сериозните работи. Огледа се внимателно и се втурна веднага към Ленчето, едно младо шейсет и две годишно парче с обилно намазани с червило устни, даже и там, където нямаше устни, пак имаше червило. Имаха си закачка, но сега изглежда не беше точния момент. Преди години за малко да се залюбят, но мъжът на Ленчето ги набара и провали едва напъпилата им любов. Гинчо обаче не беше човек, който се отказва лесно, а и сега мъжът ѝ работеше в града и по цяла седмица го нямаше. – Оооо Ленче, вие водолеите май сте големи любовчийки, а? А по радиоточката казаха, че днес любовта ти е на десет и че ще преоткриеш стар другар. Другарят Гинчо се славеше като коцкар и знаеше, че жените си падат по зодиите, беше научил някои основни характеристики и ги използваше за всички зодии. – Аз съм Риби – едва продума Ленчето. – То и вие сте същите – заключи той. – Стига бе Гинчо, сега не ми е до това, не мога да пейстна един екселски шийт в пауър- 10 пойнтската презентация на комюнити мениджъра. А той ме чака, понеже има среща с едни пакистанци и трябва да им го представи – занарежда Ленчето и заплака, търсейки подкрепа в по-възрастния мъж. Гинчо не разбра нищо от казаното, само че сега не може. Остави плачещото Ленче, че да не му се лепне и да му реве цял ден и на него, и отиде до бюрото си, за да отвори най-долното шкафче. Вътре имаше безразборно нахвърляни документи, списания, тиксо и прочие, но най-отзад се спотайваше 200-милилитрово патронче с екологично чиста българска водка, сега всичко беше екологично чисто. Старият мотокарист беше видял какво ли не, но това, което намери в шишето, го смачка психически, зениците му се разшириха, една огромна вена изскочи на челото му и започна да пулсира. Ако някой го наблюдаваше, щеше да реши, че получава инфаркт. От водката беше останало има-няма 20 мл течност. Изпи я, разбира се, но това беше единственото му удоволствие от работата и те му го отнеха, изроди! Някоя тайна пиянка е намерила съкровището му и го е изпила! „Какъв проклет ден, какви проклети хора!“, мислеше си Гинчо. Първо, Ленчето го отряза, сега и пиенето му изпили, какво ли още можеше да му се случи. А денят тепърва започваше.